Нова книга в книжарница „Благослов”

19.04.2017 г.
Автор: Архангел.бг

Сборникът „Капки от Русия” е първият превод на произведения на Борис Зайцев на български език. В изданието на фондация „Комунитас” са включени биографиите-есета „Животът на Тургенев” и „Чехов” и пътеписите „Атон и „Валаам”.

Авторът е слабо познат дори в родната Русия, макар творчеството му да наброява над 700 произведения – романи, повести, разкази, пиеси,есета, белетризирани биографии, мемоарни очерци, статии, пътеписи... Революцията разделя живота и творчеството му на две. От 1922 г. Борис Зайцев живее и твори в емиграция. До края на живота си (1972) той копнее да се върне в родината, но това е невъзможно, тъй като сам не желае да има нищо общо с онези, които властват над Русия, убивайки я.

Предлагаме ви откъс от пътеписа „Атон”.
 

Библиотеката

Когато излизах на балкона на моята стая и манастирът „Св. Пантелеймон” ме обграждаше със своите корпуси и черкви, погледът ми се спираше на плоския покрив на едно двуетажно здание под краката ми: струваше ми се, че от този чудесен балкон, обвит с лози, мога просто да скоча долу – само дето беше височко за скачане.

Библиотеката на нашия манастир е голяма: няколко десетки хиляди тома, стотици ръкописи, книги с чудесни миниатюри и т.н. Обичах да ходя при гостоприемните и услужливи о. Йосиф и о. В. Не ми си случи да работя там: каквото ми трябваше, го изпращаха в жилището ми. Но ми беше приятен самият въздух на библиотеката: безмълвието; светлината; поскърцването на дъските; безкрайните в тишина книжни шкафове. Музеите и библиотеките са ми мили отдавна. А манастирската библиотека носи и още един оттенък: тя е продължение на храма. Храмът, естествено, е нещо по-висше, там е тържествено и по значително. В библиотеката възвишеността на храма е отслабена за сметка на просто човешкото, но от друга страна, това не е и „университетско” книгохранилище.

Ако не се стеснявах, аз дълго-дълго щях да се разхождам в горната зала на библиотеката, да дишам въздуха й, да разглеждам книгите, да се радвам на тишината, може би и да си помечтая – докато долу о. В. и неговият помощник о. Марк, безшумни и неприпрени, съставят каталози, подлепват, режат и подбират книги.

Припомням си един прост атонски ден, незабележим с нищо: отец В. излезе за една статия. Оставаме двамата с о. Марк, простодушно чернокосичко монахче. Той идва при мене.
– Здравейте, господине.
– Здравейте.
– Христос Воскресе.
– Воистина Воскресе.

Отец Марк е малко смутен.

– Ми не знам как да се здрависвам с вас, учените. Прощавайте, ако нещо съм сбъркал. Може пък при вас, в света, да не казват „Христос Воскресе”.

О, смирени отче Марк, вие сте прав, не казват. Но не вие – ние трябва да се смущаваме, както ни смущават много неща в нашия пъстричък и празничък живот – което вие не виждате в тишината и светлината на вашата библиотека. Да, не казват „Христос Воскресе”. И толкоз по-зле.

В атонските библиотеки посетителите са малцина. Духът на Атон не е духът на ученото бенедиктинско монашество. Прочее, може би истинската библиотека изобщо трябва да бъде безцелна. И е въпрос дали тя трябва да дава книгите си навън.

Човек може да обича музеите и библиотеките като египетските пирамиди, като нощното море и като звездните. Като творение – в тишина и вечност.

Още от Нови книги

„Насаме” – Александра Карамихалева

13.10.2017 г. | Архангел.бг | Нови книги

Нова книга в книжарница „Благослав”. Отваряйки страниците ѝ, читателят остава насаме с авторката – с нейните размисли, търсения, преживявания и изводи, до които е достигнала през годините, отсявайки суетата от истински значимите неща.

Православен молитвеник за болящи

04.10.2017 г. | Архангел.бг | Нови книги

В книжарница „Благослов” в Духовно-просветния център вече е наличен „Православният молитвеник за болящи”, представен от Синодално издателство по време на Седмицата на православната книга, съставен от ПХС „Св. жени Мироносици” при храм „Св. цар Борис”, Варна.

Беседи на протопрезвитер Николаос Лудовикос, том 2

24.08.2017 г. | Архангел.бг | Нови книги

Да помолим някой да ни научи да се молим. Ето нещо, което повечето от нас в даден момент са помисляли или търси­ли, защото тези неща не са самоочевидни. Всички имаме опит от молитви, които не биват чути, или молитви, които очевидно не дават плод.

Какво се случва в центъра