За нас

Духовно-просветният център „Св. Архангел Михаил” е пространство за осмисляне на православната вяра чрез разнообразни дейности.  

Място в центъра на Варна за срещи и общуване. Място за търсещи и неравнодушни.

Място за отговорни родители.

Центърът работи с паметта за миналото и открива адекватни начини за съхранението му.

Място, където човекът е на фокус.
 

Тук през 1862 година е построено първото българско училище. Няколко години по-късно първият етаж на сградата е преустроен в храм с името на Св. Архангел Михаил, където за първи път варненци чуват литургията на роден език. Тук са посрещнати руските войници на 27 юли 1878 година.
През дългия период, когато в сградата се помещава Музеят на Възраждането, хората почти забравят за църквата в нея и едва през 2002 година старинният храм „Св. Архангел Михаил” възвръща своя статут и активна дейност. По същото време към него започва да работи Духовно-просветният център. А през 2011 година е учредена фондация „Човек на фокус”.
Дейността на Центъра е насочена към децата и младите хора на Варна, към жителите и гостите на града. Тук всекидневно има беседи, обучения и лекции, които обогатяват културния и духовен градски живот.

 

Всяка  неделя от 11.00 часа децата могат да се включат в заниманията на Неделното училище – една възможност да намерят в Църквата среда за общуване и приятелство, за сътрудничество и изява. Чрез разнообразни дейности се преподават знания за библейската история, православната вяра и църковния живот. Програмата е съобразена с възрастта и индивидуалните особености на децата. Организират се тържества и излети. Приемат се деца на възраст от 5 до 12 години.
 

Училището за родители, което има занимания два пъти месечно в четвъртък от 10 часа, е място за обмяна на опит и съвети за възпитаването на децата в духа на християнските добродетели и любов към Бога, за взаимна подкрепа и помощ между родители, несъгласни с някои полулярни нагласи в обществото.
 

Беседите в сряда и четвъртък от 18.00 часа с водещи протойерей Василий Шаган и Борислав Аврамов могат да помогнат на търсещите хора да осмислят вярата си, да намерят отговор на въпросите за смисъла на живота и призванието на човека. Кои сме ние и приемаме ли се такива? Кое може да запълни пустотата в душата ни? Кое ни прави щастливи?
 

Духовно-просветният център всяка година организира Седмица на православната книга, в която вземат участие много гости от православния свят. Тук има отворена сцена и за редица други изяви на Варненска и Великопреславска митрополия.
 

На първия етаж на Центъра се помещава книжарница „Благослов” – най-големият магазин в града за християнска литература, икони и сувенири, свързани с българската национална култура. Центърът разполага и с библиотечен фонд - книги, аудио и видео материали, които могат да се ползват в читалнята или да се заемат за вкъщи.
 

В Центъра се помещава и редакцията на  епархийския вестник “Алтернатива”.
 

От 2011 година, съвместно с Фондация „Човек на фокус” и Община Варна, Центърът работи по проект „Традиционна Варненска седянка”. В Деня на християнското семейство се замесва хляб и се изпича в пещта на двора. Тук се срещат хора, които знаят, че съхраняването на традициите и народната памет е непременно условие, за да се чувстваме единни, като цялостен и жив организъм – народ.
 

Любителите на поклоннически пътувания могат да намерят тук съмишленици, с които да посетят Света Гора –  Атон или други важни места на вярата и паметта.
 

От 2012 година в Духовно-просветния център се прави Трапеза за бедни. Всяка събота доброволци приготвят топъл обяд за над 200 души. Приемат се дарения – храни и дрехи, както и желаещи да пожертват от труда и времето си, за да помогнат на изпаднали в бедност и затруднение хора.
 

Забележителен за Центъра е проектът „Българската писменост”, трета от тази поредица изложби на картини, печати на български владетели и документални фотографии на старобългарски надписи, открити при археологически разкопки на два манастира, посветени на Св. Богородица край с. Равна и край Варна. Изложбите са посетени от много ученици, граждани и гости на града.

Всяка неделя в храма „Св. Архангел Михаил” се служи св. Литургия от енорийските свещеници при храм „Св. Николай Чудотворец” -  свещеноиконом Димитър Стоев, протойерей Василий Шаган, протойерей Пламен Коларов и свещ. Илия Попов. В храма се извършват всички православни тайнства.

От три години Център „Св. Архангел Михаил” работи по социална програма „Запознаване на хора в неравностойно положение с традиционните християнски ценности”.  Програмата се осъществява в Дом „Гаврош”, Дом за стари хора „Гергана” и Дом за деца, лишени от родителска грижа „Княгиня Надежда”.

В образователния проект „Ваканционна школа към Първо българско училище във Варна се обучават деца, лишени от родителски грижи от дом „Княгиня Надежда”  през летните месеци  юни, юли, август с двама начални учители, един богослов, един психолог и трима доброволци, които подпомагат образованието на 15 деца по основните учебни предмети.

От шест години насам, всяка събота, в Центъра е отворена Иконописна школа за възрастни и ученици. Занятията се водят от иконописците Диян и Илка Колеви. Школата обучава през учебната година и завършва с изложба на икони в края на месец май.

В малката сграда в двора на храма работи Шивашко ателие. Руска Делева изработва покривки за царския престол, покровци, миро за кръщаване с бродерии, монашески облекла и други църковни принадлежности.

 

История на храм "св. Архангел Михаил" във Варна

Преди четири години градът Варна бе честит да отпразнува тържествено 50 - годишнината от откриването на първото свое българско училище. Това бе тържество не само за българската школа и култура‚ но и за българския елемент‚ българската народност тук. То символизираше възраждането на българщината във Варна и околията из една тъмна и непрогледна епоха на чуждо потисничество и мрак. Спомниха се тогава имената на първите виновници‚ радетели на българското училищно дело в нашия град‚ отдаде се заслужена почит на тия идейни‚ безкористни и самоотвержени труженици на това дело. В това честване общината и учителството изпълниха достойно своя дълг.

Днес ние се намираме пред също едно такова тържество‚ с което е свързано най-близко духовното възраждане на българщината в град Варна. На днешния ден - 14 февруари 1865 година‚ тъкмо преди 50 години‚ се откри първата българска църква в нашия град. Това събитие иде да ни припомни за величавите епически борби на недалечното минало за народно пробуждане и черковна независимост‚ които съставляват най-бурната и светла страница в нашата история въобще. Що значеше наистина за българския народ делото на плеядата черковни труженици и народни великани – Паисия Хилендарски‚ Софрония Врачански‚ Неофита Рилски‚ Неофита Бозвелията‚ Илариона Макариополски и цяла редица други светли имена на черковни йерарси? Не те ли бяха първите и най-главни виновници‚ за да се пробуди този народ от дълбокия сън‚ в който го бе хвърлило двойното робство – политическо под турците и духовно под гърците‚ от които първото му отнемаше свободата‚ а второто – по-грозно и застрашително – езика и националността? Църквата и нейните служители изпълниха велика спасителна мисия за запазването на народа от духовна смърт и за придобиването му с духовна и политическа свобода. И с днешното тържество иде да се разкрие една само страничка на тази спасителна мисия на нашата църква за духовно национално пробуждане на българщината в един от най-прекрасните кътове на нашето отечество – Варна и околните ней градове и села.

Историческият момент‚ от който датира началото на възраждането на българщината във Варна‚ се отнася към 1860 година. Три важни и знаменателни събития са станали през тази година: 1) на 12 март се отслужва първа служба на църковно-славянски език в църквата „Св. Георги” ; 2) на 11 май се съставя първата българска община ‚ и 3) на 19 август се отваря първото българско училище. В тези три събития се корени зародишът на черковно-националното и културно дело на българщината във Варна. Службата на родния църковно-славянски език е изразявала стремежа‚ идеала на българите да имат своя‚ родна‚ независима църква‚ която единствено можеше да ги обособи като отделна нация и да им даде правото на самостоятелна‚ юридическа единица пред турската правителствена власт. Образуването на българска община е станало израз на оная стабилна организация на народна сила и дух‚ посредством която единствено можеше да се направляват народните тежнения за извоюване на права и свободи. Откриването на българското училище – това е изразът на народното съзнание и съвест‚ в който бе заложен в народната душа мощния стремеж към просвета и култура въобще.

Огнището‚ откъдето е проблеснал първият лъч за възраждането на българщината във Варненско и в нашия град Варна е било село Николаевка (Хадърча). Тук най-напред‚ още през 1847 година‚ когато никъде из Варненската околия не е имало българска църква и училище‚ се издига и църква‚ и училище; настанява се за първи път български учител и български свещеник. В Николаевка се събират за първи път първенците от всички околни български села по черковния въпрос и съставят на 21 май 1860 година протокол‚ с който се отказват от Цариградската патриаршия и нейните владици и признават за свой върховен черковен началник първият български владика Иларион Макариополски. От Николаевка бе първият народен представител от Варненската епархия‚ известният и влиятелен чорбаджи Атанас Георгиев‚ който в 1861 година взе участие в черковно-народния събор в Цариград и живо съдействаше за преуспяване на българското дело в град Варна. От Николаевка бяха донесени икони и всички необходими черковни принадлежности за откриване на първата българска църква във Варна „Св. Архангел Михаил” ; оттам бе дошъл и първият български свещеник и предстоятел на черковно-училищната община във Варна – Константин Дъновски‚ който е и първият виновник за самото откриване на тази църква. Той‚  поради своята енергичност‚ интелигентност‚ положение и влиятелни връзки‚ се е поставил в центъра на черковно-училищните работи още от начало‚ както в Николаевка‚ така и във Варна‚ играл е важна роля и с неговото пребиваване тук и там‚ с постоянното обикаляне на околните села се е поддържало живо общение между отделните български центрове.

В 1854 година Константин Дъновски‚ заедно с трима свои другари‚ се отправя за Св. Гора на поклонение. По пътя от Цариград за Солун‚ вследствие на едно злополучно повреждане на парахода‚ с който пътувал‚ той‚ заедно с други десетина души‚ паднали в морето‚ някои от тях се удавили‚ а други спасили. В Солун‚ в църквата „Св. Димитър”‚ когато отишъл да се поклони на гроба на светия великомъченик‚ той имал една необикновена среща с един стар свещеник. Той‚ като узнал за намерението му да отиде на Св. Гора‚ му казал да се върне на мястото‚ където го е определил Божият промисъл‚ понеже това място е било и ще бъде прага на чудни световни промени. След това му връчил един св. Антиминс и му разказал за чудесното видение‚ чрез което било открито на някой си светогорски аскет‚че Бог предал християните под турско владичество заради техните грехове‚ но че той по Своето милосърдие не ще ги остави докрай в робство. Затова‚ обаче‚ християните трябва с молитва и покаяние да се обърнат към Господа‚ като се възнася безкръвна жертва на 153 нови жертвеници.  Йеромонах Теофаний‚ комуто се открило това видение‚ се отправил в Иерусалим‚ а после в Цариград и в съгласие с тамошните патриарси‚ отпечатал 153 образа на божествени жертвеници (св. Антиминси)‚ които раздал на различни места. Един от същите антиминси връчил и явилият се старец-свещеник в солунската църква на Константин Дъновски‚ като залог‚ чрез който той ще види освобождението на своя народ от турско владичество. И до днес е запазен дадения му по такъв необикновен начин св. Антиминс‚ на който е бил отпосле ръкоположен за свещеник‚ служил е на него при откриването на църквата „ Св. Архангел Михаил” и ред години подир това.

Като се завръща със своите другари от Солун, той дохожда във Варна. От там заминава за Балчик‚ където също бил първият български учител. След двегодишно учителстване в Балчик, заминава за Николаевка‚ където се оженил за дъщерята на Атанас Чорбаджи‚ а след още една година, на 2 юни 1857 година, се ръкоположил за енорийски свещеник на Николаевка. Наскоро обаче‚ свещеник Константин бил повикан от варненския гръцки владика Порфирий‚ който бил твърде благосклонен към него‚ за енорийски свещеник във Варна при църквата „Св. Богородица”. Като родолюбив българин, той започнал при службата отвреме навреме да се обажда на славянски с прочитане на евангелието или някоя ектения‚ нещо‚ което много се харесвало на варненските българи. Наред с това, сънародниците ни заработват и за откриване на своя църква и училище‚ което нямаше да стане без подкрепата на тогавашния руски вицеконсул Рачински.

Александър Рачински‚ дошъл тук за вицеконсул след Кримската война‚ е бил първият руски представител във Варна. С усърдие и умение, той се залавя‚ за да се въведе в една от гръцките църкви славянско богослужение‚ където и лично той, и всички българи да могат да се черкуват. Той срещнал обаче‚ за това пречки от страна на гърците. Едва след двегодишни усилия и преговори с гръцкия митрополит Порфирий, той се домогнал да получи разрешение‚ за да се извършва богослужението веднъж в седмицата на славянски език. Първата служба на славянски език е била извършена в черквата „ Св. Георги” на 12 март 1860 година. Тук се стекли всички българи и можем да си представим какви чувства са ги обладали‚ когато за първи път в черква те са могли да се помолят на Бога на роден тям славянски език.

/Следва/

 

Из „Петдесетгодишнина на първата българска църква „Св. Архангел Михаил” в град Варна 14 февруари 1865 – 1915 година”, издава Варненското черковно настоятелство, Варна, 1915 година

 

 

 

 

 

Какво се случва в центъра